Сватбени суеверия

Сватбени суеверия

Преди години, хората са се женели веднъж и за цял живот и към тази важна крачка хората се стараели да спазват многобройни суеверия и поверия, които и днес могат да направят семейния живот щастлив. Всичко започвало с избора на сватбения ден като за най-благоприятни се смятали нечетните числа от всеки месец с изключение на май. Неблагоприятни за сватба били сряда и петък.

  1. В нощта преди сватбата младоженците трябва да са разделени.
  2. Булката трябва добре да крие своята рокля, за да не я види младоженецът.
  3. Не е добре роклята на булката да е прекалено къса. Колкото е по-дълга булчинската рокля, толкова по-дълъг и щастлив ще е съпружеският живот на двойката.
  4. Воалът на булката символизира преграда срещу злите езици, духове, енергии, които биха могли да провалят брака от завист и лоши мисли
  5. Плачът на булката в сватбения ден е на късмет, защото се предполага, че тя изплаква сълзите си и оттам насетне бракът й ще бъде лек и радостен.
  6. Чупенето на стъкло, стъклен предмет в деня на сватбата. Обикновено това е ваза, чаша, която се разбива със сила от младоженците. На колкото повече парченца се разпръсне стъкления предмет, толкова по-дълъг ще бъде бракът на двойката.
  7. Не бива да се носят перли, тъй като са символ на сълзите . Има поверие ,че булката на сватбата си не бива да носи бижута, а още по-малко скъпи. Ако тоалетът не позволява да се носи без бижу, то бижуто трябва да бъде от качествен метал
  8. “Нещо старо” се носи, за да покаже връзката на булката със семейството й и с миналото. Затова често булките предпочитат да носят бижу, подарено им от тяхната майка или бъдеща свекърва.
  9. “Нещо ново” се носи, за да бъде булката щастлива и с късмет през новия си живот. Често сватбената рокля се избира за символ новото начало.
  10. “Нещо назаем” булката взима, за да й напомня, че тя ще продължи да има приятелки и семейство, които да я подкрепят и те ще й помагат, когато се нуждае от тях. Често тя носи дантелена кърпичка, взета назаем.
  11. “Нещо синьо” символизира верността и лоялността. Най-често жартиерът на булката е син. Жартиерът се хвърля от младоженеца и който от приятелите му успее да го хване, ще бъде следващия младоженец.
  12. Когато булката преминава през прага, първо трябва да стъпи с десния крак.
  13. Халките трябва да са гладки, за да гарантират плавен и хармоничен живот, като младоженците не трябва да носят никакви други пръстени освен халката.
  14. Хвърлянето на ориз на сватбата се прави, за да предпази младите хора от зли духове, и розовите листенца са за да имат много деца.
  15. Кумът посреща младоженеца с бъклицата, ако няма бъклица е забранено да се взима  булката.
  16. Когато излизат от дома на булката, се полива вода или булката рита менче с вода, украсено със здравец и монети във водата, за да им върви по вода.
  17. Ако младоженеца се спъне по пътя към църквата, той със сигурност е неуверен, а ако стъпи в локва – ще стане алкохолик.
  18. Който пръв стъпи върху килима пред олтара, той ще командва.
  19. Булката не трябва да се среща с друга булка в деня на сватбата. Ако това се случи, двете трябва да си разменят нещо.
  20. Броят на късметите, които кумата хвърля пред църквата, трябва да бъде нечетен.
  21. Менче се ритва в и ресторанта, като в него има обикновено 2 цвята на бял и червен карамфил – белият за момче, червеният за момиче. Гадае се, че който цвят излезе по-напред такова ще бъде първото отроче на семейството.
  22. След сватбата булката не трябва да се връща от дома, от който е тръгнала. Младоженците не трябва да минават по пътя, по който са дошли.
  23. На прага на новия си дом булката трябва да внимава да не се спъне. Затова най-добре младоженецът да я пренесе на ръце.
  24. Сватбената рокля не се пере, докато не е минала една година от сватбата или докато се роди първото бебе.
  25. Трябва да се запази(замрази) парче от сватбената торта поне до деня на първата годишнина от сватбата!
  26. За лоша поличба се смята да дадеш на някой друг да премери годежния ти пръстен – при това не само преди сватбата, но и след нея.
  27. Сватбените обувки на булката също не трябва да бъдат нови. В краен случай, купете ги предварително и ги обуйте няколко пъти преди сватбата. Тогава те ще привлекат в дома ви късмета и благоволението на съдбата. Съществува народно поверие и за модела на обувките – те трябва да са затворени отпред.
  28. Много двойки се разделят, ако денят на сватбата се окаже облачен. Но ако по време на сватбата завали дъжд, това е на хубаво – всичко ще върви като по мед и масло.
  29. Има и неща, които са абсолютно забранени в деня на сватбата. Например, не трябва да се изтърват пръстените и ръкавиците, да се чупят огледала (чинии, чаши… може), а булката и младоженецът не трябва да се снимат поотделно. Желателно е те да не се разделят нито за минута – колкото повече време от сватбата те са заедно, толкова по-здрав ще бъде бракът им.
  30. Друг натоварен с много поверия аксесоар е булчинската рокля. Не е редно младоженецът да е виждал булчинската рокля преди сватбеното тържество. Роклята в традицията е бяла – символ на чистотата и невинността на невестата. Булчинската рокля трябва да се пази много през целя ден, за да остане неопетнена – особено в църквата от червеното вино. Сватбената рокля не се пере – някой казват една година, други до раждането на първото бебе. Традиция е сватбения воал да се закичва от кумата, преди булката да излезе от дома си, той я пази от зли погледи и се сваля от щастливо омъжена жена. В някой краища на България воалът се сваля задължително по светло и се поставя на плодно дърво, за да е плодовит брака.
  31. Сватбените чаши са един от най-натоварените със символика аксесоари. Сватбена традиция е кумата да ги е завързала с общата панделка, като при завързването нарича хубави неща за бъдещото младо семейство. Сватбените чаши не се развързват повече. Може да се направи захарен ръб, като първо чашата се топи в лимонов сок, а после в захар. Сватбените традиции казва, че след като младото семейство изпие до дъно пенливото шампанско, който пръв настъпи другия то неговата дума ще се чува повече. Също така хората вярват, че е лоша поличба, ако една или и двете сватбени чаши се счупят.
  32. Старо поверие казва, че две булки не бива да се виждат в сватбения си ден. Най-често такава „опасност”  има пред ритуалния дом или пред църквата.
  33. След като подпишат официалните документ, младоженците трябва да се настъпят – който настъпи пръв той ще доминира в семейството.
  34. За да се запази булката от завист, булото трябвало да е червено или поне да има червена лента.
  35. Ако се счупи токчето тогава и семейният живот ще започне „да куца“ – няма да има в семейството мир и хармония.
  36. Ако предстояло булката да мине под венчило с нови обеци, сутринта преди сватбата й ги поставяла жена, която била щастливо омъжена, за да може и младата булка също да бъде щастлива в семейния живот.
  37. Когато се отива към църквата никой не трябвало да пресича пътя на булката и младоженеца.
  38. По пътя към храма булката трябвало внимателно да следи бъдещия си съпруг. Ако той се спъне, значи не е уверен в избора си и не иска да върви към олтара.
  39. Много лоша поличба е да се изпусне венчалният пръстен – символ на вечността, преди да бъде поставен на пръста. Това предвещава, че бракът ще се разпадне.
  40. Когато булката излизала от църквата, някой от близките роднини счупвал пред нея сурово яйце, за да бъдат ражданията й в бъдеще леки, а децата – много.
  41. От църквата младите се връщали у дома по друг път, за да не възникне у тях желание да се върнат към предишния си живот. Ако при това завали дъжд или сняг над сватбената процесия, се смятало за добра поличба – младите ще живеят богато.
  42. Новобрачните трябвало да влязат у дома заедно, като едновременно престъпят през прага. Тогава всичко ще правят заедно, ще живеят в пълно съгласие. Още по-добре е, ако мъжът внесе жена си на ръце.
  43. Преди да седнат младите на масата, три пъти я обикалят „за щастие“, за да бъдат навеки заедно. След това булката трябва да счупи чиния, при това на колкото повече парченца, толкова по-дълъг ще се окаже съвместният им живот и по-щастливата ще бъде старостта.